Година на основаване: 1948.

Учени строители на ЦЛВГ: акад. Владимир Кирилов Христов (1902 - 1979)

Юбилейни дати, свързани с историята и научно-изследователските постижения на ЦЛВГ:

1948, Създава се Секция "Геодезия" към Техническия институт на БАН;

1951,  С постановление на министерския съвет (ПМС/31.03.1951) се въвежда координатна система 1950 г.  Теоретичната основа и параметри на системата са предложени от Христов, а преходът от дейктвуващата до тогава система 1930 г. в новата система 1950 г. е извършен по негови трансформационни формули и под негово ръководство;

1952, Под егидата на БАН и по инициатива на акад. Вл. Христов, в сградата на Народното събрание се провежда първата, наречена по-късно “Софийска” конференция на геодезическите служби на страните от Източна Европа. Вземат се важни решения за обединение и въвеждане на единни стандарти за държавните геодезически системи и картна продукция, на основата на елипсоида на Красовски, нормалните височини, Гаусовите координати и свързаната с тях проекция;

1955, Секцията "Геодезия" към Техническия институт на БАН прераства в Централна лаборатория по геодезия (ЦЛГ), която през 1956 получава статут на институт;

1957, В рамките на Международната геофизична година се организира и провежда международна наблюдателна кампания за определяне на разликите между географските дължини на основните точки от астрономо-геодезическите мрежи на страните от Източна Европа;

1957, Излиза от печат монографията на акад. Вл. Христов "Координаты Гауса-Крюгера на элипсоиде вращения", Изд. геод. лит. Москва.

1958, Вл. Христов е избран за академик на БАН;

1958, Излиза бр. 1 (Книга I) на “ИЗВЕСТИЯ на Централната лаборатория по геодезия”, с което се слага началото на публикации от поредица геодезически трудове за Лабораторията. Отговорен редактор е акад. Вл. Христов;

1959,  Извършена е махална гравиметрична връзка между световната гравиметрична точка в Потсдам и основната гравиметрична точка на България. Тя е осществена от два независими екипи – български (проф. Ив. Петков) и германски  (д-р К. Елстнер), съгласно споразумението между директора на Централната лаборатория по висша геодезия  акад. Христов и директора на Геодезическия институт в Потсдам прф. Райхенедер;

1959,  Възстановен е Българският национален комитет по геодезия и геофизика (БНКГГ), като член на Международния съюз по геодезия и геофизика. За негов председател е избран акад. Вл. Христов. За седалище на комитета се определя ЦЛВГ при БАН. БНКГГ е създаден с правителствено решение през 1931 г. и ситуиран административно в Софийския университет. По време на втората световна война и в годините след нея е прекратил съществуването си.  С мотивиран доклад до ръководството на БАН и правителството на страната, акад. Христов успява да постигне възстановяването на Комитета и в следващите години активира прекъснатите до тогава връзки с МСГГ;

1959, Излиза от печат монографията на акад. Вл. Христов "Общая теория примененных в геодезии координат", Изд. БАН, София;

1959, Издават се "Таблици за всички задачи на висшата геодезия върху елипсоида на Красовски за зоната 25 - 55 градуса" под редакцията на акад. Вл. Христов и акад. Антал Тарци Хорнох от Научно-изследователския институт по геодезия и геофизика към Унгарската академия на науките;

1963, Доставен и монтиран е пасажен инструмент на фирмата "Цайс" с което се поставя началото на астрономичните наблюдения за определяне на време в България. Резултатите се изпращат регулярно в службите "Еталонно време " в Москва и Международното бюро за време в Париж;

1965, акад. Вл. Христов получава званието "заслужил деятел на науката";

1966, Излиза от печат монографията на акад. Вл. Христов "Расширение уравнивания по способу наименьших квадратов", Изд. БАН, София.

1966, Доставена е камера за фотографски наблюдения на изкуствени спътници на Земята, т. нар. Потсдамска камера. От синхронни наблюдения на спътника Ехо 2 се определя азимута София-Рига, като наблюденията са извършени от екипи на Лабораторията и Военно-топографската служба (ВТС) към Министерство на отбраната. По този начин се слага началото на използването на ИСЗ за геодезически цели у нас;

1969, Провежда се международен симпозиум по “Континентални мрежи”. Организиран от БНКГГ и ЦЛВГ в рамките на научното сътрудничество  с МСГГ и в изпълнение на неговия календар. Присъствуват изтъкнати учени в областта на висшата геодезия от много страни на света;

1969, Под ръководството на акад. Вл. Христов започва разработването на тема: "Метод за определяне на астрономогеодезическите компоненти на отклонението на отвеса, необходими за решаване на редукционната проблема на територията на България" заявена от Държавния комитет за наука и технически прогрес;

1970, В кн. XI 1970 на ИЗВЕСТИЯ на Централната лаборатория по геодезия е публикувано “Предложение на Българския национален комитет по геодезия и геофизика за уточняване на геодезическата референтна система 1967 г.”. Предлжението е изцяло разработено от акад. Христов. Насочено е към подобряване на приетата с резолюция № 22 на МСГГ цюрихска геодезическа система 67. Основната част от предложенията са приети и използвани при окончателното приемане през 1979 г. в Камбера на Геодезическата референтна система 1980 (GRS80);

1971, акад. Вл. Христов получава званието "народен деятел на науката";

1971, акад. Вл. Христов е избран за член на съвета на Постоянната комисия VII "Съвременни движения на земната кора" към Международната асоциация по геодезия;

1971, Съвместно с Геологическия институт на БАН и НИИГиФ се изготвят и издават карти на съвременните движения на земната кора в България;

1972, Централната лаборатория по геодезия (ЦЛГ) се преименува в Централна лаборатория по висша геодезия (ЦЛВГ);

1972, Доставен е Зенитен телескоп на фирмата "Цайс", с който и досега се извършват астрономични наблюдения за определяне на ширина на Геодезическата обсерватория "Плана";

1980, Съвместно с НИИГиФ се създават и издават карти на съвременните вертикални движения на земната кора на страните от Източна Европа;

1983, Официално е открита Геодезическата обсерватория "Плана" към ЦЛВГ.

 

Директори на ЦЛВГ

1948 - 1970 г.     акад. Владимир Кирилов ХРИСТОВ
1970 – 1977 г.    ст.н.с. д-р Емил ИВАНОВ
1978 – 1990 г.    проф. дтн Никола Иванов ГЕОРГИЕВ
1990 – 1994 г.    ст.н.с. дтн Надежда Микова ПЕТРОВА
1994 – 2003 г.    ст.н.с. д-р Валентив Маноилов КОЦЕВ

 

 

Оптическа лазерна светлоотражателна система (ОЛСС) за спътника “ИНТЕРКОСМОС – БЪЛГАРИЯ  1300” и лазерни отражатели за други спътници

            След задълбочени изследвания в Централната лаборатория по висша геодезия при БАН от колектив в състав проф. дмн Н. Георгиев, ст.н.с. инж. Ал. Хаджийски, н.с. I ст. инж. Вл. Диков и инж. Г. Кръстев, беше проектиран, конструиран и монтиран на спътника  “ИНТЕРКОСМОС–БЪЛГАРИЯ 1300” (ИКБ–1300) прибора “Оптическа Лазерна Светло-Отражателна Система” (ОЛСС). Отражателната системата е монтирана на спътника с цел извършване на лазерна локация и се състои от ретрорефлектори триъгълни призми, закрепени на дъното и на четирите страни на правилна пресечена четириъгълна пирамида. При оптимизиране на размерите, формата и теглото на прибора са взети предвид вида на орбитата на спътника, неговата ориентация в пространството, височината над Земята и типа на земната лазерна апаратура. Приборът трябва да осигури максимална отражателна площ за да може отразения лазерен лъч да бъде регистриран от земната апаратура. Разработката постигна техническо решение на световно ниво, като това е първия прибор в света от този тип, монтиран на космически обект с общо предназначение. Поради големите габарити и специалната конфигурация, която имат такива системи, досега лазерните отражатели се монтираха само на специални спътници. Най-важният параметър на лазерните отражателни системи е отражателната площ, която те осигуряват за лазерна локация. От друга страна най-тежкото ограничение, което се налага на космическата апаратура, е изискването за минимално тегло и габарити. Всичко това беше решено успешно при прибора “ОЛСС” с тегло само 4.5 кг., малки габарити и 84 отражателни призми. За сравнение съотношението площ - тегло на лазерните отражателни системи, монтирани на космическите кораби за полет до Луната “АПОЛО–11” и “АПОЛО–12” е 43 см 2 / кг, срещу 111 см 2 / кг. при “ОЛСС”, а броят на отражателните елементи на монтираните отражателни системи на специалните спътници “Геос А” и “Геос С” е съответно 300 и 400 призми, а при “ОЛСС” е само 84. Така проектиран приборът осигури добра лазерна локация на спътника, осъществена от 14 лазерни станции, разположени по целия свят и с над 2000 измервания на разтояния до него. Осемнадесетмесечната локация на спътника “ИКБ–1300” потвъди резултатите от всички експериментални и теоретични изследвания, проведени при създаването на прибора.
Колективът в състав проф. дмн Н. Георгиев, ст.н.с. Ал. Хаджийски и инж. Г. Кръстев продължи участието си и в международни проекти с теоретични и експериментални изследвания за разработване и създаване на оптически лазерни светлоотражателни системи по програма ИНТЕРКОСМОС. Като договорни задачи бяха проектирани, изработени и монтирани на космически обекти приборите ОЛСС-М за тип Метеор и ОЛСС-М2 за тип ИНТЕРКОСМОС. Като планови задачи бяха разработени приборите ОЛСС-А за тип Активен, който беше монтиран на спътника и науно разработен ОЛСС-И за тип Интербол.
Научно-приложната дейност на приборите ОЛСС е внедряването им на космически обекти и получените за това протоколи от Института за космически изследвания в Москва и Астрономическия съвет към АН на СССР в Москва. Това са лазерните отражатели “ОЛСС-ИКБ 1300” - 1981 г., “ОЛСС-М” – 1986 г., “ОЛСС-М2” – 1987 г., ОЛСС–А” – 1988 г.
Геодезическият експеримент с този спътник, осъществен с монтирания на него прибор “ОЛСС” е отразен в следните публикации:
1. Българо - съветската монография “Национальная эксперимен-тальная программа оптических наблюдений спутника “Болгария-1300”, издадена през 1982 г. в Москва от Астрономическия  съвет  към АН на СССР.
2.“Лазерный отражатель для геодезических спутников” /проф.дмн Н.Георгиев, ст.н.с. I ст. Ал. Хаджийски, ст.н.с. I ст. Вл. Диков, инж. Г. Кръстев/ – Научные информации  на АН на СССР, кн. № 56, 1982 г.
3.“Оптическа лазерна светлоотражателна система за лазерна локация на ИКБ-1300” /проф.дмн Н.Георгиев, ст.н.с. I ст. Ал. Хаджийски, ст.н.с. I ст. Вл. Диков, инж. Г. Кръстев/ – Наблюдения на ИСЗ, кн. 20, 1982 г.