акад. Владимир Кирилов Христов (1902 - 1979)

С името на акад. В. Христов е свързано развитието на геодезията в България и признанието й в международен мащаб. От 1921 до 1925 година Владимир Христив следва астрономия, математика и физика в Университета в Лайпциг, където защитава докторат. От 1925 до 1948 година работи в Държавния географски институт към Министерство на войната като завеждащ Астрономическото му отделение. От 1948 до 1970 е професор и ззвеждащ катедра "Висша геодезия" в Държавния политехнически институт, впоследствие - Университет по архитектура, строителство и геодезия. През 1948 е избран за член-кореспондент, а през 1958 година - за академик на БАН. Завеждащ от 1948 година Секцията по "Геодезия" към Техническия институт на БАН и директор на създадената през 1956 Централна лаборатория по геодезия до 1970 година. Огромната научно-изследователска дейност на акад. В. Христов обхваща всички области на висшата геодезия. Неговата световна известност е свързана предимно с работите му по теоря на координатите в геодезията и теория на обработката на геодезическите наблюдения. Той е автор на повече от триста работи, голяма част от които публикувани в Германия, Франция, бившия Съветски Съюз, Полша, Чехословакия и Унгария. Акад. В. Христов е основател и дългогодишен председател на Националния комитет по геодезия и геофизика. През 1950 година става Лауреат на най-високата държавна награда на България. През 1969 година е избран за почетен член на Унгарската академия на науките.

През 2002 година се навършиха 100 години от рождението на акад. В. Христов.

 

<< обратно